Среднощна разходкa
– Какво правиш тук? Защо пак си на това място? По това време? – попита тя учудено.
– Толкова много звезди, тишина, спокойствие … и една празнота … Какво липсва? Сърцето? Душата? Не … липсва радост, щастие … дори и за малко те премахват болката от живота … Звездите са като щастието, красиви, толкова много, и също толкова далече … Лежа си сам и ги гледам … защо все така не мога да ги достигна … чудя се защо ли има толкова болка и страдание… може би защото без тях няма да има радост и щастие … и не само без тях, без теб, без приятелите … за мен това е живота и не искам да го загубя …
– Приятелите не се губят, само се печелят , а аз не ти трябвам, без вяра , без мечти … нося само нещастие и болка …
– За някои може да носиш нещастие и болка … но за други – точно обратното. А когато те сполети любовта, и вярата ще дойде с нея, вярата в любовта … Мечтите ще се появят с времето, няма човек без мечти, ти така си внушаваш.
– Любов … та има ли все още такова нещо? В този свят няма място за това свято чувство, хората са забравили да чувстват в този забързан живот, времето им трябва за по-важни неща… Любовта ми донесе достатъчно болка, няма в какво да вярвам … няма и за какво да мечтая, живота ми е празнота , няма цел, няма смисъл, няма за какво да живея …
– Спри! Подай ми ръка и ела с мен! Ще ти покажа че грешиш. Има в какво да вярваш, има за какво да мечтаеш, забрави миналото и ела с мен… ще ти помогна да разбереш, че в живота има и хубави моменти.
Тогава той я хвана за ръка и я поведе нагоре по склона. Не след дълго стигнаха до мястото, където искаше да я заведе. Той й помогна да се изкачи по стръмната скала и когато наближиха върха, закри очите й с ръце и й помогна за последните няколко стъпки. Когато отмести ръцете си, тя видя че стой на ръба на една скала, пред тях зееше огромна пропаст, а наоколо имаше безброй хълмове облени от лунна светлина. Все едно се намираха на края на света. Той застана така, че бездната беше от едната й страна, а той от другата и прошепна:
– Е, избирай… Има ли смисъл да живееш? – и я стисна здраво ръката – Ако не, просто направи крачка напред, но знай, че съм с теб, няма да те оставя, обещавам!
Тя застина от учудване, замисли се… едва сега тя осъзна, колко силни са били чувствата му… от очите й потекоха сълзи… всичко вътре в нея я караше да пристъпи напред, към нищото … Той я гледаше непрестанно и държеше здраво за ръката. Той също заплака … никой не казваше нито дума … Тя се обърна към него, приближи се, прегърна го и го целуна, той също я прегърна… В този момент тя се отблъсна от ръцете му и се опита да скочи встрани. Но той държеше на обещанията си. Хвана я за ръката и тя го повлече към тъмната бездна… Останаха хванати за ръце… завинаги … така и не успяха да ги намерят…
