Цената на живота
Един ден, един човек се върнал късно от работа, както винаги уморен и изнервен, и видял, че на вратата го чака петгодишният му син.
– Тате, може ли да те попитам нещо?
– Разбира се, какво има?
– Тате а ти каква заплата получаваш?
– Това не е твоя работа, – намръщил се бащата – а и за какво ти е това?
– Просто искам да знам, моля те, кажи ми, колко получаваш за час?
Бащата работел в голяма и престижна компания като топ менажер и отвърнал:
– Ами, за час – 50 лева, и какво?
– Тате – синът го погледнал от долу нагоре с много сериозни очи – тате можеш ли да ми заемеш 30 лева?
– Ти ме разпитваш само заради това, за да ти дам пари за някаква глупава играчка – ядосал се бащата – веднага марш в стаята си и лягай да спиш!!! Нима трябва да си такъв егоист! Аз работя по цял ден, толкова съм уморен а ти се държиш така глупаво.
Момченцето тихо отишло в стаята си и затворило вратата. Бащата продължавал да се ядосва на молбата на сина си. Как смее да го пита за заплатата, че да му поиска пари после. След известно време се успокоил обаче и започнал да разсъждава трезво. Може би действително му трябват за да си купи нещо важно. А и по дяволите тридесетте лева, та той никога до сега не му е искал пари.
Когато влязъл в детската стая, синът му вече си бил в леглото.
– Не спиш ли синко? – попитал той.
– Не тате, просто лежа – отвърнал малчуганът.
– Струва ми се, бях прекалено груб с теб – казал бащата – Имах тежък ден и просто се изпуснах. Прости ми. Ето, вземи парите за които ме молеше.
Малчуганът седнал на леглото и се усмихнал.
– Ой тате, благодаря ти! – радостно възкликнал той. След това бръкнал под възглавницата и изкарал още няколко измачкани банкноти. Виждайки, че хлапето има още пари, бащата отново се намръщил. А малчуганът събрал банкнотите, внимателно ги преброил и погледнал към баща си.
– Защо ме молиш за пари, след като вече си имаш? – попитал бащата …
– Защото бяха недостатъчно. Но сега вече точно ми стигат, – отвърнало хлапето – татенце, тук са точно петдесет лева, мога ли да си купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре от работа по-рано, много искам да вечеряш заедно с мен и мама.
Съвременна притча
Женя Иванова
