Поезия

Дърветата сродяват се с мене и потъвам в душата им зелена. Прокрадват се в моите зеници от светлината слънчева искрици.

Ето наближава този ден в които ще те срещна аз а нещо силно трепва в мен и с нетърпение очаквам

Ако не можеш във всичко да вярваш и във всичко да се съмняваш; ако правото си не отстояваш да търсиш,

Мога да живея с думите, изречени от тях. Мога постъпките им лоши да простя. Мога да се събуждам сутринта с

Ето ни – в очакване на края на този свят – разочароващ, луд, а времето, през което се знаем, съдържа

Когато всичко е извън контол и чувстваш силна болка вътре в теб, а няма приятел, на който да се обадиш,

Не умея да блестя, да съм красива. И не ми в кръвта да флиртувам. Да съм чаровна не ми отива,