Притча за чувствата
Едно време, на далечен остров, живели всички чувства: Щастието, Тъгата, Знанието и останалите. И разбира се – Любовта.
Един ден всички те разбрали, че островът е на път да потъне, така че решили да построят кораб и да го напуснат. Всички без Любовта.
Любовта била единствената, която останала. Тя толкова обичала този остров, че искала да бъде там, с него до края му, до последния възможен момент. Когато островът почти потънал, Любовта решила, че е време да потърси помощ. ……
Богатството минало покрай Любовта в огромен, луксозен кораб. Любовта попитала: “Богатство, ще ме вземеш ли с теб?”. Богатството отговорило: “Не, не мога. Имам толкова много злато и сребро на кораба, че на него просто няма место за теб”.
Любовта решила да пита Суетата, която също минавала наоколо в голям кораб. “Суета, моля те, помогни ми!” “Не мога да ти помогна, Любов. Ти си мокра цялата, ще изпоцапаш новия ми кораб, ще стане целият в петна.”
Тъгата била наблизо и тя. “Тъга, нека дойда с теб”, помолила Любовта. “Ох, Любов, толкова съм тъжна, че имам нужда да бъда насаме”
Щастието минало покрай Любовта, но то било толкова щастливо, че въобще не чуло, че Любовта го вика.
Изведнъж Любовта чула глас: “Ела с мен, Любов, аз ще те взема”.
Гласът бил на един старец. Любовта била толкова доволна от спасението си, че въобще забравила да пита кой е нейният спасител.
Когато пристигнали в новата земя, старецът се обърнал и се изгубил в далечината. Осъзнавайки колко е задължена на спасителя си, Любовта попитала Познанието, един друг такъв старец “Кой беше този, който ме спаси?” “Това беше Време”, отговорило Познанието.
“Време? Но защо точно Времето ми помогна?”, попитала отново Любовта.
Познанието се усмихнало с усмивка, зад която личала дълбоката му мъдрост. “Защото единствено Времето знае каква е цената на любовта”.
Някой е успял да открие в тази притча тези неща:
1. Никога не чакайте нещата просто да се случат – борете се за това. Не очаквайте нещо да ви се даде наготово, създавайте го, търсете го, бъдете активни.
2. Ако капка вода падне в езерото, губи идентичността си и изчезва. Но ако тя падне върху лист от лотос, тя ще блести като перла. Винаги има начин и вие да заблестите.
3. Когато паднеш, все още не си победен. Истински победен си тогава, когато откажеш да станеш и да пробваш отново.
4. Закотвен в пристанището, корабът е на най-сигурното възможно место… но неговото предназначение не е той да стои там.
5. Когато имате успех, имате много доброжелатели. Когато обаче го загубите, тогава наистина разбирате кои са вашите доброжелателите.
6. Иска се много доверие, за да споделиш недостатъците си с приятел. Иска се обаче много повече, за да споделиш неговите. Никога не приемайте някой просто за даденост. Прегърнете го близко до сърцето си, защото може да дойде момент, в който да разберете, че сте загубиил диамант, докато сте били твърде заети да колекционирате камъни.
