През погледа ти към небесата…

Когато почувствах душата ти, усетих силната болка, усетих празнотата в сърцето ти, опустушената градина на Любовта. За един миг през мен премина част от твоето страдание и разкъса сърцето ми, за да ме превърне в сълза. После се стекох по лицето ти, а ти отдавна не бе плакал. Ти дойде непознат в съня ми и се влюби в мен. Аз дойдох в живота ти и избрах всеки ден да те обичам колкото мога и всеки ден да ти дарявам цвете от градината ми на Любовта. Отглеждах тази градина за теб – да за теб. Аз знам – има и бодливи храсти в нея, но те са истински и са там, за да предпазват невинността ми – малките нежнорозови и светлосини цветчета, които ще дарявам един ден на децата ни.

Появих се за теб, за да прогоня от небето ти всички облаци на мъка, страх, болка или поне да опитам да направя това за теб. Когато погледнах през тъжно-усмихнатите ти очи, аз се видях като слънце, което огрява целия свят – този свят, който виждаш ти, светът, който сме ти и аз – заедно в един общ път. Аз видях цялото небе в теб – кристално синьо – това е твоята душа. Тя се намира в твоите безкрайно-сини очи. Видях се окъпана от светлина – там в твоите очи съм истинска, там в твоето сърце – там съм сега. Ти ме носиш цяла вечност, през цялото време си ме чакал да се върна отново при теб. Осъзнах го в мига, в който се погледнах през твоите очи – видях един нов свят за мен и теб – невероятно красив и истински – нов и чист.

Когато сляхме погледите си – сякаш насъпи ново време, изгря нова мечта, събудихме се от съня си, роди се любовта ни – разкри се съдбата ни. Превърнахме се в Ин и Ян. Видяхме бъдещето си заедно – ти с мен, аз с теб, ние заедно. Цялото небе се разкри за нас – всички блестящи звездици, които ме карат звънливо да се смея, а теб да се усмихваш с бисерно бяла усмивка.

Когато устните ти докоснаха моите – в онзи миг, сякаш се разтопиха всички окови на душите ни и ни заля космическа енергия, която накара телата ни да треперят. В този миг се сляха душите ни – чисти, обичащи и осъзнаващи – част от едно общо цяло, част от цялата Вселена, безкрайни и вечни. Един толкова чакан миг, миг, за който пишат и безброй поети – толкова рядко случващ се – срещата на сродната душа.

Да, аз бях за теб като чаша вода насред пустиня. А ти разтопи всички ледове в мен. Стоплихме душите си. Аз още съм там в теб и искам да те окъпя с водата си, да измия всички болки малки и големи, да изчистя душата ти от страдание. Аз съм отново с теб, за да разкрием заедно красотата на вечната безусловна Любов.

Не се страхувай. Не се страхувай от неизвестното. От нищо не се страхувай. Аз съм с теб, аз съм в теб, в сърцето ти, редом до душата ти, аз съм съдбата ти, нося семената на истинската ти радост, щастие и свобода.

Ти и аз сме се погрижили за своите градини и сега създаваме една обща – там, където се срещнаха и се сляха – премахвайки всички човешки ограничения, вскички огради на страховете и всички семена на съмненията. Там ще живее искреността, смеха и играта на едно весело дете. Ще превърнем нашата градина в Рай – но не този на Адам и Ева. Ще събираме плодовете и ще ги раздаваме на Света около нас. Защото това правим от както се помним.

За това те срещнах – за да съм по-добра за мен, за да съм по-добра за теб, за да съм по-добра за децата си, за да съм по-добра за целия Свят. Аз вече съм по-добра, ти вече си по-добър. Ние сме по-добри от мига на нашата среща. Не – не сме Бони и Клайд, но ние сме тук, за да подобрим днешния свят. Не вярваш ли? Погледни в очите ми, когато мълчаливо ти казвам „Обичам те..!” Виждаш ли, усещаш ли енергията, която изпращам към сърцето ти, забелязваш ли милионите звезди, които проблясват в този миг? Помирисваш ли аромата на цветята от моята градина на Любовта? Да – точно в този миг – аз прегръщам сърцето ти, милвам душата ти и давам една мъничка частица от мен – зрънце любов, зрънце топлина, зрънце щастие. Този миг искам да продължи вечно – защото тогава сме най-щастливи – това е най-красивият ни миг – поглед в поглед, душа в душа, като обикновени хора, но с криле. Крилете на Любовта.