Чудесата се случват

– Вярваш ли в чудеса?
– Дали вярвам – да, от както срещнах моето – теб!
– Ние сме чудото заедно!
В онази тъмна, студена и сива нощ ти и аз се срещнахме за първи път, но срещата сякаш бе завръщане у дома – в пространството на сърцето. Не бе за вярване, нито за теб, нито за мен, защото дори не сме предполагали какво ще последва от тази наша първа среща. Истина е всичко. Ние сме част от живота, едно цяло сме с Вселената. Нямаше начин да не се срещнем. Сега вече знам. Това сме чакали цял живот – тази среща, тази любов от пръв поглед. Това усещане за познание и сигурност. Миг от вечността, променил живота ни и любовта.
– Къде беше до сега? Радвам се, че се върна при мен. Помня те, а ти помниш ли ме?
– Ще запомня този миг – това е моята сбъдната мечта, може да е мечта или спомен, но това съм искала цял живот – теб, точно теб. А аз дори не знаех, че съществуваш.
– А аз просто те чаках, да дойдеш при мен. Сърцето ми бе мъртво. Ти го съживи отново.
– Било е заспало и дори не е сънувало.
– Това сега не е сън, а истина.
– Истина е, че те срещам точно в този миг, защото имах нужда, вече беше време да се появиш в моя живот.
– Искам всичко да продължи вечно.
– Няма нищо вечно в този живот, безкрайна е само Любовта.
– Всичко е Любов и Нежност, от както те има в моя живот. Тези чувства ме изпълват отвътре – усещам живот, вечност, чувствам се истински.
За миг, за кратко време ние вече знаехме всичко за нас. За какво мечтаем, за какво жадуваме, какво искаме от живота. Какво обичаме, как ни харесва да се забавляваме, какво обичаме да слушаме, какво искаме да научим децата си. Всичко знаехме и всичко искахме да споделим заедно, един с друг, един на друг, в нашето общо пространство между двете ни сърца – там е любовта. И всеки изгрев и всеки залез, всеки следващ ден, всеки миг. Всяка една усмивка, всяка една тръпка, всяка целувка, всяка сълзичка, всяка следваща дума, мисъл, чувство, всичко и завинаги. Без повече нищо да пропускаме. Нищичко повече не ни е нужно, само тук и сега да сме заедно. Това е миг на щастие – ти и аз, аз и ти, ние заедно. Това е първата ни среща, но не и последната.
Когато най-малко очакваш, се случват най-невероятните неща в живота ти и го превръщат в чудо, в жадуваното прераждане, в което ти се роди в сърцето ми, а аз огрях деня ти. Няма случайни срещи, а най-хубавите тепърва предстоят, не се страхувай от неизвестното, защото аз вярвам в любовта, вярвам в истинската, безусловната, безкрайната и вечната. Каквото и да казват другите –ти не спирай да вярваш и да не се страхуваш. И когато истински с отворено сърце осъзнаеш – то тя в миг ще ти се разкрие и покаже и ще я получиш – това е всичко, за което някога си мечтал и си се надявал. Всяка моя мисъл е била чута, всяко мое чувство е било усетено от Вселената. Исках чудо, исках да обичам и да дам своята любов, да отдам сърцето си на душата, най-искрена с мен. Да споделя доброто с добро същество, двамата да преживеем истинско щастие. Получих подарък от небето и звездите – теб. А не знаех какво ме очаква… Но сега си тук, до мен, тук сме заедно. Дори вярвам, че не е било възможно да се разминем. Не си представям какво би било.
– Толкова е странно всичко, нали?
– Да, сега разбирам какво е значението на думата „странно” – това е нещо почти необяснимо, нещо, което познавам с душата и сърцето си, което е хем познато, хем ново и непреживяно до сега.
А може би точно това е истината – чудото е нещо така желано със сърцето и само с него можем да го прозрем. Животът е истински само в изпълненото с любов, благодарност и радост сърце. Когато осъзнаем чудото – то става част от нас – ние се превръщаме в чудо. Животът ни се изпълва с чудеса, защото ние вече имаме очи за тях! Това е то чудото на живота – тук и сега!
1 <3 141