Поезия

Борислава Бонева: „Слънчево“

Дърветата сродяват се с мене
и потъвам в душата им зелена.
Прокрадват се в моите зеници
от светлината слънчева искрици.

Дълбоко в ирисите ми посяват
златни семки. Те растат, узряват
и цялата превръщат ме в слънце,
вселената събрало в зрънце.

В кожата, в косите ми попиват
уханията екзотично – диви
на пътищата ми неизвървени,
на животворящите промени.

В облак син ме рисува небето –
с черешови очи и дъга в сърцето,
взела на заем от птица крилете,
с дърветата сродена в нозете.

abrasheva

Аз обичам да обичам! Вярвам в каузата на "Аз обичам...", че колкото повече Любов изпращаш - толкова повече получаваш! За това изпращам на всички много Любов от сърцето си!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

For security, use of Google's reCAPTCHA service is required which is subject to the Google Privacy Policy and Terms of Use.