Борислава Бонева: „Слънчево“

Дърветата сродяват се с мене
и потъвам в душата им зелена.
Прокрадват се в моите зеници
от светлината слънчева искрици.

Дълбоко в ирисите ми посяват
златни семки. Те растат, узряват
и цялата превръщат ме в слънце,
вселената събрало в зрънце.

В кожата, в косите ми попиват
уханията екзотично – диви
на пътищата ми неизвървени,
на животворящите промени.

В облак син ме рисува небето –
с черешови очи и дъга в сърцето,
взела на заем от птица крилете,
с дърветата сродена в нозете.