Борислава Бонева „Сродство“

Да си свързан с някого не значи
да присъстваш като тяло
в неговия ден,
а в пълната му цялост,
в порива му съкровен.
В погледа му към света
себе си да виждаш отразен.

Да си свързан, значи
да се радваш и да плачеш,
да споделяш,
да умираш
и отново да се раждаш
в качеството на Човека.
Личността е трудната пътека
за възправянето на Човека
над невидими предели.

Да си свързан значи
да съграждаш красотата
в отношенията към нещата,
в катедралата на душата
да си потопен в светлината.
Към приятеля с любов да крачиш,
да си приобщен – чрез хляба,
въздуха, водата.
Да си спасен
чрез непресъхващия извор
на една усмивка, пред която
не струва нищо
заслепяващото злато.

И, после, да си свързан значи
твоят дух да обитава
всичките възможни катедрали,
да си спомня всички
прагове прекрачени,
пътищата, дето извървял е,
в посоки нови
да пресътворява…
Едва тогава – в пълната си цялост –
Човекът се сродява
със Човека –
в приятелства и връзки трайни,
без маски,
призраци и тайни…

… И много трудно е да бъдеш
приятел, брат –
и – без да съдиш –
през всичките обрати
на Съдбата
да крачиш, да спасяваш
тези крехки връзки
отвъд илюзията
за нещата –
любов е трудната пътека,
сродяваща Човека със Човека.

[author_acsent]

Харесвате авторските публикации на Борислава Бонева

Може да закупите нейната електронна стихосбирка „Мъничко ден“ от нейния сайт[/author_acsent]