Завинаги в отвъдното… – по действителен случай
Айлин се събуди цялата плувнала в пот. Изтича в кухнята при майка си. Не можеше да се успокои, нито да контролира гласа си. Още от вратата треперейки каза: ”Мамо,сънувах го! Сънувах Серкан! Каза ми, че идва да ме прибере, да ме вземе при себе си!”
Серкан беше голямата й любов. Преди 4 години замина за Германия. Беше преди Коледа. За последно се чуха вечерта на 23 декември. Беше към 11:30, когато си пожелаха лека нощ, а той и каза, че я обича и скоро ще се видят. На следващата сутрин намериха Серкан мъртъв, вкочанен. Не разбраха от какво е починал. След няколко дни тя посрещна Серкан (с който всъщност планираха сватба следващото лято) в ковчег…..
Айлин все още не беше превъзмогнала тази загуба. Имаше вече друг мъж в живота й, но тази връзка тя започна по-скоро, за да не е сама и за да излекува по-бързо болката си. Но не се получи. Серкан завинаги остана в сърцето й, така както години наред беше част от живота й.
Тя никога не си прости, че през онази нощ не продължи разговора с него. Може би, ако не и се спеше толкова, щяха да продължат разговора и смъртта нямаше да го настигне така неочаквано…
Минаха няколко дни след този сън. Отново беше зима, отново валеше сняг.Трябваше да отиде да види роднините си на село.След смъртта на Серкан така се беше вглъбила в работата си, че рядко намираше време за тях.Тръгна с колата от града за село ………… Видя, че пътищата не са разчистени, но не се притесняваше – беше свикнала да шофира и в дъжд и в сняг. Скоро след като потегли от града, започнаха да я връхлитат спомени и мисли за Серкан. Често се случваше, но този път беше различно. В един миг мислите така я погълнаха, че тя изгуби контрол над автомобила и се заби в предпазната мантинела. Тъмнина.
Минаващи по пътя хора са видели автомобила и са извикали линейка. Когато лекарите са дошли на мястото, не са успели да измъкнат Айлин от автомобила – така е било притиснато тялото между ламарините на автомобила и мантинелата. Наложило се е с часове да режат останките на автомобила, за да могат да измъкнат крехото й тяло. Никой от лекарите не се е надявал, че ще я измъкнат жива от там. Но в момента, в който пожарникарите са освободили тялото й, един от лекарите е възкликнал:
– О, Боже! Тя е жива, диша!
Откараха Айлин в спешното.Имаше много вътрешни разкъсвания, кръвоизливи, далакът й трябваше да бъде изваден. Дни наред младата, крехка, красива като кукла Айлин беше в кома….
На шестия ден тя дойде в съзнание. На стол до леглото и седеше настоящият й приятел Аднан. Видя,че той е там, но единственото което успя да каже бе:
– Серкан! Серкан, идвам! Серкан, чакай ме!
На Аднан му стана много мъчно. Знаеше за историята между Айлин и Серкан, за тяхната голяма любов, за нелепата му смърт, но му се искаше тя да изрече неговото име отваряйки очи след шест дневна кома. Но не каза нищо. Стигаше му тя да е добре, стигаше му тя да е жива, без значение чие има изрича.
В продължение на два дни Айлин повтаряше само името на Серкан .Два дни тя го призоваваше да я чака.
На третия ден от идването й в съзнание тя каза на майка си:
– Мамо, отивам при Серкан.Той ме чака. Отивам при него. Ще сме заедно.
Десетина минути след това лекарите констатираха смъртта й…..
Айлин затвори очи завинаги на 30 години. Но едно ни дава утеха – тя е при Серкан, там на небето. Тя е при голямата си любов и е щастлива. Никога повече няма да заспива със спомена за него, никога повече няма да се събужда трепераща след поредния сън, в който той я е вика при себе си.
Четири години след като посрещна голямата си любов в ковчег, Айлин се събра с него-там горе на небето….
Ще останеш завинаги в сърцата ни Айлин. Почивай в мир!