Златноелечко и капчицата Искрица
Тази сутрин Златноелечко стана рано. Беше се наспал, имаше добро настроение и първото нещо което направи бе, да си измие очите с капка вода задремала в чашката на едно от лалетата. Когато тя усети, че до нея се докоснаха две ръчички се размърда, огледа щурчето и му каза:
– Толкова се радвам, че ще измиеш с мен очите си! Има сутрини в които, нито пчелите идват да отпият от мен, нито осите. Тогава стоплена от слънцето се изпарявам и пътувам, пътувам стигам облаците, сливам се с тях, след това заедно тръгваме по широкия свят и вятърът ни носи докато се превърна отново в капка дъжд и се връщам на земята. Толкова се радвам, че се намерих точно в този двор, и, че ще бъда полезна на щурче като теб!
Златноелечко не очакваше, че една капка може да е толкова приказлива, но разбра как и защо изчезват капките. До днес си мислeше, че си играят с него на криеница. Появяваха се сутрин в тревата или цветята и ненадейно изчезваха. На следващата сутрин се появяваха отново, но на друго място. Искаше му се и той да се появява и изчезва така, но когато разбра, че ще пътува докато отново се върне на земята, реши, че е по-добре да не се изпарява, защото можеше и да не се върне точно на родния си двор. Тогава той попита капчицата:
– Искаш ли да останеш на този двор при мен?
– Да!- блесна капката щастлива от предложението!
– Тогава хайде да поиграем на „Пързул листенце”, Искрице!
– Какво е това Искрице? – трепна капката.
– Това е едно такова красиво нещо, което грее нежно като горящо трънче във въздуха!
Видял съм го в камината на дядо Павел. И сега ще те кръстя с това име защото и ти блестиш.
– Добре, щом е красиво и горящо трънче, съгласна съм с това име! Но, какво е „Пързул листенце”?
– „Пързул листенце”, означава да се пързаляме по листата на лалето, ето така!
И Златноелечко се плъзна по извитото листо на лалето и се намери в тревата.
– Добре да поиграем, но аз не разбрах какво общо има „Пързул листенце” с това, да остана на този двор? – попита капката.
– Много просто е Искрице! Когато се пързулнеш и се приземиш в тревата тя със своите коренчета ще те изпие и ще останеш тук при мен на този двор. Няма да се изпаряваш и се приземяваш все на различни места. Капчицата не се чуди дълго и двамата със Златноелечко се плъзнаха надолу и се спряха върху тревата. Капчицата попи в земята и напои тревата. От този ден нататък, щурчо всяка сутрин събуждаше Искрица, поприказваха си известно време, после заедно се пързаляха по листото и отново я отпиваше тревата. Така капчицата остана при Златноелечко, а не пое дългият път на превръщането и в пара, после в облак и накрая в дъжд, падайки все на различно място.
Маргарита Павлова
